Имаш сериозни затруднения с разбирането и разпознаването на емоциите си. Вероятно често се чувстваш объркана, защото не разбираш добре преживяванията си, а и реакциите на околните те объркват допълнително. Сигурно ти е доста трудно да изразяваш и да контролираш емоциите си успешно. Към момента по-скоро не си изградила адаптивен, себеутвърдителен начин да го правиш. Това може да е проблем, когато трябва да планираш работата си и професионалното си развитие. Имаш нужда да работиш върху познаването на емоциите си и да намериш убедителен начин да изразиш своето мнение и да заемеш позиция по ключови или спорни въпроси. В противен случай е възможно това да повлияе негативно на репутацията ти в работата. Можеш да започнеш, като си отговориш на въпросите по-долу.

• В какви ситуации се случва да разсъждаваш върху емоциите си и това, което чувстваш?
• В какви ситуации реагираш необмислено, без да си наясно с емоциите, които изпитваш?
• Доколко познаваш силните и слабите си страни по отношение на работата си? Как можеш да научиш повече за тях? 
• Какви емоции изпитваш най-често и до какви реакции, решения и действия водят те?
• Сещаш ли се за ситуация в работата, когато лошото познаване на чувствата и способностите ти е довело до негативен резултат?
• Сещаш ли се за обратната ситуация - разбрал си емоциите си и това е имало положителен ефект?
• Как реагира в двата случая?

В повечето работни ситуации се чувстваш уверена в потенциала и възможностите си. По-скоро приемаш критиката конструктивно и активно търсиш обратна връзка, за да подобриш представянето си. Като цяло виждаш себе си като достатъчно компетентна да взимаш самостоятелни решения. Ако ти възложат някой по-сложен или рискован проект, обаче, се случва да изпиташ известна несигурност и да имаш нужда да консултираш с по-опитни колеги за решенията, които трябва да вземеш. Но това е напълно нормално и всъщност повечето хора са склонни да действат по този начин. Ако искаш да се научиш да приемаш себе си още по-добре, потърси отговорите на следните въпроси:

• Доколко са реалистични очакванията ти към самата теб в настоящата ситуация?
• Какво умееш да правиш и с какво се справяш добре?
• Как се е подобрило представянето ти, откакто започна да се занимаваш с тази дейност?
• Каква положителна обратна връзка си получавала от колегите и ръководителите си?
• С кои твои постижения се гордееш?
• Какво можеш да направиш, за да се почувстваш по-уверена в способностите си?

Асертивността е трудна задача за теб. Изпитваш големи трудности, когато се налага да проявяваш твърдост и да преодоляваш съпротиви. Не се чувстваш, сякаш умееш да променяш възгледите и нагласите на другите. Предпочиташ да не влизаш в спорове и избягваш да взимаш решения, които останалите не биха одобрили. Некомфортно ти е, когато се налага да си настойчива, да отстояваш позицията си, да водиш сложни преговори или да бъдеш арбитър при решаването на някакъв конфликт. Стремиш се да поддържаш безпроблемни отношенията с другите, а при груповите обсъждания си склонна да се присъединяваш към мнението на мнозинството или това на своите ръководители. Ако искаш да заемаш лидерска позиция, определено трябва да поработиш върху умението да общуваш асертивно. Можеш да направиш първите стъпки като помислиш по въпросите по-долу:

• Сещаш ли се за ситуации, в които си заявила себе си, показала си твърдост и това е имало положителни последствия? Какво направи? Какъв беше резултатът?
• Помисли за ситуации, в които си се държала отстъпчиво и това е довело до незадоволителен за теб резултат? Какво направи? Какъв беше резултатът?
• Как би могла да реагираш по-асертивно в горепосочената ситуация? В кои ситуации ще ти бъде ценно да се държиш по-асертивно?

Невинаги успяваш да контролираш емоциите си. Често си подвластна на своите настроения и си склонна да проявявяваш нетърпение или да действаш импулсивно. Това са особености в личностия ти профил, които се проявяват най-вече в стресови ситуации, например когато преживяваш някаква фрустрация или трябва да действаш под напрежение. Трудно запазваш спокойствие в конфликтни ситуации и е възможно да ти отнема повече време да преодолееш неуспехите си. Добре е да имаш тези неща предвид и да забелязваш кога си склонна да реагираш така. По този начин ще се научиш да овладяваш емоциите и реакциите си. Направи първите стъпки като помислиш по въпросите по-долу:

• В кои ситуации усещаш, че не си разбрана или усещаш някаква несправедливост?
• Какви мисли най-често провокират в теб бурните емоции?
• Кое засилва още повече емоцията ти?
• Можеш ли да свържеш усещането на напрежение или напрегнатост с други свои мисли, които пряко засягат твоето достойнство, самочувствие или самооценка?
• Кое отношение на другите най-често провокира в теб емоционални (негативни или положителни) отговори?
• Опитвала ли си да си дадеш малко време преди да кажеш или да направиш нещо?
• Кое може да те накара да не показваш веднага своите емоции?
• Замисляла ли си се каква реакция очакваш от другите, когато си емоционална или показваш явно своето състояние?

В повечето случаи упорито и настойчиво преследваш своите цели и не се отказваш лесно от тях, дори ако по пътя срещнеш неочаквани трудности. Въпреки това, прекалено трудни за спазване крайни срокове или твърде тежки и изискващи проекти понякога могат те обезкуражат и демотивират. Както повечето хора, ти се стремиш да следваш предначертани цели и в зависимост от конкретните обстоятелства, преценяваш дали да продължиш да упорстваш за тяхното постигане, или да ги промениш по начин, който да позволи тяхното по-лесно реализиране. Като цяло не се страхуваш от предизвикателства и си способна да издържиш на високо натоварване, но когато напрежението ти дойде в повече, твърдостта и мотивацията ти неминуемо отслабват. Ако искаш да повишиш своята целеустременост, започни с въпросите по-долу:

• Кои мисли най-често те карат да мислиш за отказване, спиране или липса на смисъл да преминеш към действия?
• Има ли моменти, когато си усещала прилив на енергия и желание да направиш нещо?
• Опитвала ли си да направиш подробен план за достигането до дадена цел, като го раздробиш на малки стъпки с лесни задачи?
• Кои срокове са ти най-трудни за изпълнение?
• В кои моменти най-често изпитваш желание да се откажеш или да избягаш от дадена цел или ситуация?
• Има ли връзка между загубата ти на мотивация и мисълта, че нещо вече няма достатъчно смисъл?
• Според теб, какви качества притежават професионално успелите хора?
• Награждаваш ли се за постигнатите цели?

Като цяло предпочиташ сигурността и избягваш поемането на рискове. Затова твоята адаптивност не е силно развита, а по-скоро е умение, което имаш нужда да развиеш в по-голяма степен. Възможно е да изпитваш сериозни затруднения, когато трябва да се справяш със сложни или нови работни ситуации. Предпочиташ да следваш добре установените начини за действие или да изпълняваш ясни разпореждения. Имаш склонност да се чувстваш неуверена, когато самостоятелно трябва да откриеш правилния път за решението на даден проблем. Отнема ти известно време да се ориентираш в сложни и нови ситуации и затова не харесваш особено много промените, свързани с работата ти. На този етап би ти било трудно да работиш в среда, която изисква интензивна комуникация, съобразяване с различни хора и непредвидими ситуации. Ако това е труднопостижимо, можеш да започнеш да работиш върху адаптивността си, като си зададеш следните въпроси:

• Какви мисли най-често те карат да не предприемаш промени в ежедневието си или в общуването с другите?
• Изпитвала ли си безпокойство понякога и ако да, в кои ситуации най-често се случва това?
• В какви ситуации усещаш, че не можеш да понесеш дадена промяна?
• Мислила ли си и за положителните страни на промяната?
• Забелязвала ли си как другите хора реагират, когато плановете им не потръгнат по очаквания начин?
• Какво или кое те кара да се отпускаш и да релаксираш?

В процеса на общуване за теб е по-важно да предадеш това, което имаш да кажеш, отколкото да се опитваш да се приспособиш към поведението и потребностите на отсрещния човек. Чувствата, емоциите и невербалното поведение на околните не са твой приоритет в комуникацията. Възможно е да ти е трудно да ги разбереш, или пък просто да им обръщаш внимание по-рядко, в сравнение с повечето хора. Според теб всеки сам е отговорен за постигнето на резултати и цениш поемането на лична отговорност. Затова рядко проявяваш инициативата да помагаш на околните. На моменти е вероятно другите да те възприемат като хладна, пресметлива и неотзивчива, поради тази твоя склонност. Някои твои колеги те намират за егоцентрична и даже е възможно да избягват да си сътрудничат с теб. Всъщност ще ти е от полза, ако се научиш да се поставяш на мястото на другите по-често. Това ще подобри комуникацията ти и ще помогне на събеседниците ти да те разберат и приемат по-добре. Ето няколко отправни точки за развиване на емпатия:

• Правило ли ти е впечатление колко често използваш думата "аз", докато говориш с другите? 
• Понякога случвало ти се е да ти обърнат внимание, че не си изслушала докрай другия и си го прекъснала в даден момент? 
• В кои моменти и след кои твои действия/реакции оставаш с усещане за неразбиране от страна на другите? 
• Опитвала ли си да разбереш повече за това какво искат да кажат другите вместо да дадеш директно твоята гледна точка? Това може да се случи като им задаваш различни въпроси за тях и за това какво точно си представят или имат предвид, когато говорят в конкретната ситуация. 
• Възможно ли е да не оставяш достатъчно пространство за изразяване на другите? 
• Какви положителни качества може да откриеш в екипната работа и в споделянето на опит с другите? 
• Интересувала ли си се от това в какво са добри другите и дали не биха могли да ти окажат съдействие в даден момент? Понякога споделянето на история или ситуация от страна на другите е с цел да потърсят друга гледна точка или различна идея за решаване на проблема.

Предпочиташ работни задачи, които не изискват постоянно да общуваш с клиенти и да си сътрудничиш с колеги. По-важно ти е да се фокусираш върху останалите аспекти на своята работата, вместо да се опитваш да отговаряш на очакванията на другите. Определено поставяш своите работни задачи преди потребностите на околните. Затова понякога е възможно да не отвръщаш с голямо внимание и отзивчивост на молбите и очакванията на колегите ти. Ако работата ти изисква интензивна комуникация и съобразяване с други хора, клиентите биха могли да те възприемат като дистанцирана или неотзивчива, а в очите на колегите си да изглеждаш егоцентрична и конкурентна.Тези въпроси ще ти помогнат да се свържеш с другите по-лесно, ако работата ти го налага:

• Как би се описалa, когато си в процес на работа?
• Как биха те описали другите, когато работиш съсредоточено?
• Дали комуникацията и споделянето с другите биха могли да облекчат работния ти процес и да ти помогнат с решаването на трудност за теб?
• Колко често споделяш трудностите и ангажираността си с другите?
• Възможно ли е задачите, върху които другите работят, да имат общи решения и с твоите задачи?
• В кои моменти изпитваш нужда да се обърнеш към някого от екипа?
• Забелязвалa ли си, че целенасочено избягваш комуникацията с другите и се опитваш самa да стигнеш до дадено решение или отговор?
• Дали има нещо друго, което те спира да комуникираш с другите, освен това, че си много заетa и ангажиранa в момента?

За да си социално компетентна, е необходимо да умееш да се ориентираш бързо и лесно в професионалната среда. В твоя случай изпитваш известни затруднения с вникването в динамиката и неформалната структура в дадена организация или компания. Като цяло не си съвсем наясно със съществуващите социални кръгове - вероятно просто защото не се интересуваш особено от нещата, които обединяват хората в тях. Ти си праволинеен тип личност и затова понякога ти е трудно да проявиш необходимата дипломатичност и гъвкавост в различните социални ситуации на работното място. Вероятно не си даваш сметка за начина, по който околните биха реагирали на твоите действия. Започни да мислиш в тази посока с помощта на въпросите по-долу:

Със сигурност индивидуалните проекти ти допадат повече от груповите и предпочиташ да работиш сама. Когато ти се налага да работиш с колеги си по-склонна да се конкурираш с тях, отколкото да си сътрудничиш. Рядко имаш желание да се идентифицираш с резултатите от съвместната дейност на екипа и като цяло не обръщаш особено много внимание на чувствата и преживяванията на партньорите си. За теб е най-подходящо да работиш самостоятелно и независимо. Работа, която изисква постоянно съгласуване и координиране на задачите с другите, определено би те демотивирала. За щастие, умението за работа в екип може да се развие. Като за начало, помисли върху тези въпроси:

• Кое по-точно те възпира да влизаш в групови проекти: споделянето на работата и ползите или общуването в група и синхронизирането на общата дейност?
• Възможно ли е контролът над ситуацията да ти пречи в работата в екип? Липсата на ангажираност на всички нива и разпределението на задачите невинаги е свързано със загуба на контрол, а с разпределяне на отговорностите и напрежението.
• Мислила ли си, че работата в екип може да развие и други твои качества и да усвои много умения, които другите ще покажат в процеса?
• По какъв начин може да покажеш на другите, че оценяваш техните усилия и цениш качествата им?
• По какъв начин би ти се искало другите да заявят твоите принос и усилия в дадена ситуация?
• Дали е възможно и те да имат нужда от същото потвърждение в процеса на работа?

Ти не си човек, който има амбиции да ръководи другите. Предпочиташ да работиш самостоятелно или да си част от екип, отколкото да си в лидерска позиция, да взимаш решения и да отговаряш за работата на други хора. Когато участваш в екип, си по-скоро пасивна в социален аспект - основният ти фокус не е да установиш позитивен и продуктивен работен климат в колектива или да подкрепяш и развиваш останалите. Вероятно не смяташ, че си заслужава да инвестираш усилия, за да подобряваш сътрудничеството между колегите си и активното обменяне на информация. Ако пък заемаш ръководна длъжност, е възможно твоите подчинени да имат усещането, че прекалено много се фокусираш върху изпълнението на задачите и игнорираш значението на междуличностните връзки. В такъв случай е добре да поработиш върху лидерските си умения - това ще направи екипа ти по-сплотен, а работата - по-продуктивна. Започни с тези няколко въпроса:

• От какво се нуждае всеки член на твоя екип?
• Познаваш ли силните и слабите качества на останалите в екипа си?
• Възможно ли е да не успяваш категорично и ясно да заявиш твоите желания и задачи, които искаш другите да свършат?
• Как разбираш дали някой от екипа ти има нужда от помощ или съдействие?
• Отделяш ли време за подреждане на приоритетите и структуриране на дейностите преди да ги представиш пред екипа?
• В кои моменти сякаш оставаш неразбрана?
• Опитвала ли си в разговор да започнеш с представяне на положителните страни и качества и след това да поднесеш аспектите, върху които е необходимо да се работи?

Изобщо не харесваш промените. В повечето случаи си негативно настроена към тях и предпочиташ да работиш по познатите ти начини. Защитник си на вече установените правила и изпитани методи на работа. Затова често гледаш скептично на иновативните идеи на свои колеги и предложенията за нововъведения. Със сигурност предпочиташ рутинните задачи, защото те ти дават сигурност и усещане за контрол. Ако имаш намерения да работиш с хора, е добре да помислиш как би могла по-лесно да се справяш с промени и непредвидени ситуации. Следните въпроси могат да ти помогнат да започнеш да мислиш в тази посока: 

• С какво свързваш промяната в първоначалните планове?
• Кое чувство може да изолираш при ситуация на загуба на контрол?
• Възможно ли е това чувство да е свързано и с чувство на безизходица, провал или липса на друг изход от ситуацията?
• Забелязвала ли си как другите реагират при промяна в условията и ситуацията?
• Кои качества и характеристики на другите биха проработили при теб и ти се иска и ти да ги притежаваш?
• Колко често се допитваш до мнението на другите?
• Възможно ли е промяната и различната гледна точка също да са работещи варианти за осъществяване на твоята идея?
• Как оценяваш своята правота и правотата на другите?